"Хари Потър и прокълнатото дете"

" They were great men with huge flaws, and you know what - those flaws almost made them greater''

        - Harry Potter and the cursed child

                                                         
 Хари Потър и прокълнатото дете оправда очакванията ми и същевременно беше нищо в сравнение с тях. Честно казано, когато разбрах, че се очаква нова история в света на Роулинг не бях много развълнувана, но си казах, че няма да се обвързвам с предразсъдъци и ще прочета книгата без да я сравнявам с останалите седем изключителни романа.

   Хари Потър и прокълнатото дете, за тези от вас, които се чудят, е пиеса, вдъхновена от история на Дж. К .Роулинг, но написана от Джон Тифани и Джак Торн и това, което всъшност четем е сценария на представлението, което изгря на сцената тази година  в Лондон
.

    Историята се развива 19 години след битката при Хогуартс, в която Хари срази лорд Волдемор. С първа страница се озоваваме на познатият ни перон девет и три четвърти и срещаме познатите лица на Хари, Рон, Джини и Хърмаяни. Те изпращат децата си за поредната учебна година в училището за вълшебства и магия, но читателя следи средното дете на семейство Потър - Албус Сивиръс Потър. Мисля, че трябва да ни стане ясно, че с тези две тежки имена детето беше обречено на някое злополучие. Както преди повече от 19 години при първото пътуване на Хари, така и сега за Албус този вагон го представя на бъдещият най- добър приятел - Скорпиус Малфой. Спирам дотук с анотацията на историята. Преди да продължа към по - задълбочено ревю, за читателите, които все още не са разгърнали страниците на тази книга ще кажа, че според мен всеки фен на поредицата би се зарадвал да прочете за още едно приключение във вълшебна Англия. Въпреки че по мое мнение Джак Торн не се е доближил и малко до перото на Роулинг героите връщат читателя години назад и будят една много приятна носталгия.

  *Спойлери * Като цяло тази история цели да проследи онези образи в света на Роулинг, които винаги са били на страна, винаги са били класифицирани като лошите, странни лица в залата. В това се превъплъщават двамата главни герои -  Албус и Скорпиус. Като започнем от факта, че разпределителната шапка му отрежда място в Слидерин до препирните и неразбирателствата с баща си, Албус е типичният объркан, бунтуващ се тийнейджър. Решен да се докаже и разграничи от името Потър, той се впуска в нещо като история за пътуване във времето. Нещо, което тази пиеса възражда от книга 3 - " Хари Потър и затворникът от Азкабан " - е прочутият времевърт. Джаджата, с която Хърмаяни смогваше с всички часове се озовава в ръцете на Албус и от там, както се казва, нещо някъде много се обърка. Освен двете момчета главите прескачат между старата школа, а именно Хари, който работи като аврор, Рон, който държи магазинът за шеги на Уизли и Хърмаяни, която, кактовинаги е недостижима и е новият министър на магията.  

Няма съмнение, че любимият ми герой от това приключение е Скорпиус. Пълна противоположност на баща си , Скорпиус е набеден за последовател на Волдемор и заедно с Албус сякаш са еквивалента на Снейп. През техните очи разбираме отчасти чувствата на любимият ни професор по отвари, виждаме го под маската на суровост и сдържаност.

Всичко споменато дотук само поддържа въпросната носталгия, но моментът, в който разбираме концепцията със злодея цялата история малко изгуби смисъл за мен. Колкото и логична да бе тази развръзка, толкова и ми се стори очевидна и леко излишна. Наред с това в последните глави усетих няколко дупки в сюжета, които остават неизяснени, като например как Албус и Скорпиус взимат одеялото на бебето Хари и прочие.
    Като цяло " Хари Потър и прокълнатото дете" беше изключително леко и приятно четиво, оставящо любителя на Хари Потър с желание да препрочете поредицата или поне да изгледа отново филмите и ако подмина някои подробности давам на това изпълнение 3 от 5 звезди.
/ песен Alexander Desplat - Lily's theme/