Целувка за Ана - Стефани Пъркинс

“This is home. The two of us.”   

    - Stephanie Perkins, Anna and the French Kiss    



 Тази книга е от онези, които не очакваш, че ще те докоснат по някакъв начин и че ще се молиш да не свършва. Тя е поредният пример, че не историята трябва да бъде нещо, което никога не е било измисляно, нито че човек трябва да бяга от клишетата. Анотацията на тази книга насочва към точно такъв нюанс - младо момиче на име Ана заминава да Франция и ще завърши последната си година в гимназия в Париж. Ана не е очарована от идеята за самостоятелност на края на света и още повече в страна, където не знае езика. Първите й минути в общежитието я сблъскват с ново приятелство и приятен английски акцент. Какви са шансовете да се срещнеш с любовта отвъд океана, на най- романтичното място? Тази история прави и това възможно.

13. 02. 2016, 00:51

A prisoner

- me

Преди една година, на 13 февруари главата ми роди няколко реда, които записах в тетрадката си и отбелязах датата. Днес, 13. 02. 2017, се сетих за въпросната тетрадка и за съдържанието и, купища малки текстове или неструктурирани поеми. Въпреки това чара на черната книжка е точно това, колко сурова и истинска е, всичко попито в жълтите груби страници представя плахите ми стъпки в това да се изразя писмено.

A prisoner in a cage made up of myself I am
and it is in my own will
to break it or dwell it.

Вдъхновение

She believed she could, so she did

 

Живота е безкрайно редуване на вдъхновение и липса на такова. Моментите на вдъхновение са моменти на порив за надграждане, за създаване, а другите - хибернация на съществуването. Всички се чувстваме изгубени когато изгубим малката искра, която прави всеки ден различен, която ни побутва напред, извън зоната на комфорт. В тези дни, когато отчаяно се нуждая от щипка идейност рова на различни места, които са продукт на диренето на вдъхновение от други хора. Разговор със съученик даде старт на този пост, с който ще представя няколко от моите много малки тайни за пробуждане от стагнацията и разчупване на статуквото.

Make-up book tag

Този пост е вдъхновен от двете ми любими влогърки - Ариел Бисет и Естее Лалонд, чието видео може да гледате тук.
1.Праймър - книга, която е оставила следа след себе си
Определено "Къщата на духовете" от Исабел Алиенде. След като я затворих не можах да спра да мисля за историческия аспект от историята и колко умело писателката бе преплела художествения и реалния свят. Нямам търпение да продължа да чета творчеството на Алиенде и като цяло испаноезичната литература.

Любими цитати #1

 Има едни такива изречения, фрази, които си остават с читателите след като свърши книгата . Често те представят точно това, което всички искаме да си кажем, да почувстваме, но мисълта просто не може да се форматира в реч, затова като видим някои от тези цитати, те просто рефлектират собствените ни чувства. Ето няколко от моите любими.