Our backs tell stories no book have the spine to carry - women of colour
- milk and honey
'' Milk and honey'' е стихосбирка на канадската писателка Рупи Каур. Това, както го описва авторката, а и по мое мнение е най- добрата анотация, е история за оцеляването чрез поезията. Рупи Каур пише за любов, раздяла, болка, насилие и интимност по един толкова прост и същевременно въздействащ начин. Поезията й си намира място в съзнанието и вдъхновява, а понякога лекува. Няма да минавам през цялата стихосбирка, по - скоро ще разкажа малко за моето преживяване и наблюдения
.
Някои от поемите в "Milk and honey" са най - много три реда дълги, но казват много. Забелязах, че никъде не е използвана главна буква, а единственият препинателен знак, който читателят ще срещне е точка. Това даде на всяко изречение знак равно с другото. Изреченията не бяха отделни мисли, напротив, сякаш всички думи зад черните корици са душата на писателката и тя избира да не ги разграничава с главните букви, а точките са по - скоро за читателя. Те са спирка, за да си поемем въздух и попием думите. Словата й се борят да изградят чиста и неподправена любов към самите нас, а най - вече са адресирани към жените - нежният пол, който държи тайната на живота. Страниците се концентрират върху тежестта, която носи всяка жена, ограниченията и силата.
За да не е самотно мастилото, по страниците бродят и личните скици на Рупи Каур и придружават посланието.
/ песен - Wet - It's all in vain/
*Всички изображения са взети от Pinterest/ All the images are taken from Pinterest
Няма коментари:
Публикуване на коментар