Има едни такива изречения, фрази, които си остават с читателите след като свърши книгата . Често те представят точно това, което всички искаме да си кажем, да почувстваме, но мисълта просто не може да се форматира в реч, затова като видим някои от тези цитати, те просто рефлектират собствените ни чувства. Ето няколко от моите любими.
“I have been bent and broken, but - I hope - into a better shape.”
― Charles Dickens, The Great Expectations
Тази книжка взех случайно от библиотеката поради липсата на друга Дикенсова творба и накрая историята на Пип просто се запечата в ума ми. След като прочетох още две негови книги осъзнах, че нещото, което ме привлича у творчеството му е умението му да показва хората каквито са, без излишни и нереалистични добродетели. В комбинация с особения му стил на писане и мрачна Англия за фон книгата се превръща в страхотен и, според мен, недооценен шедьовър.
''I am not crazy, my reality is just different than yours"
- Alice in Wonderland
Още не мога да определя защо тази книга толкова ми харесва, не съм сигурна, че искам. Просто е една объркана история, от която могат да се извадят много ценни цитати, но за да се огранича до един този сякаш обединява смисъла на цялата история, напомня ми за комплексността на човешкия ум и колко е ценно, че всеки един е напълно различен от предходния.
" One must be careful of books and what is inside them, for words have the power to changes us''
- The Infernal Devices, Cassandra Clare
Книгите на Касандра са книгите, които няма да спра да чета, историите й са толкова познати и невероятни и, въпреки че малко загърбих този жанр тази поредица ще продължа да следя. Този цитат обхваща героите на Теса и Уил. Те намират една нишка, нишка, която впоследствие се заплита и заплита, докато не става твърде дебела, за да бъде разкъсана.
" Not all those who wander are lost"
-Lord of the Rings, J. R. Tolkien
Не мисля, че това има нужда от много обяснение, стилът на Толкин е абсолютно приказен. Този цитат вдъхнови и името на блога...
“...time was not passing...it was turning in a circle...”
- Gabriel García Márquez, One Hundred Years of Solitude
Тази книга е абсолютно необяснима за мен, четейки я изпадах в неопределени пространства. 400 страници изминах без да разбера в кой век се развива действието, без да се спомене едно конкретно географско място, времето беше толкова абстрактно нещо, каквото и всъщност е, но в нашата реалност се опитваме да го подчиним, да му намерим мяра. Горе написаните думи обхващат усещането на сто години самота...
/Adele - Hello / Lacrimosa (Mozart) – The Piano Guys /
/Adele - Hello / Lacrimosa (Mozart) – The Piano Guys /
Няма коментари:
Публикуване на коментар