“I used to be scared of words like ‘feminism,’ ‘patriarchy,’ ‘imperialist.’ But I’m not anymore.”
- Emma Watson
Днешният пост е вдъхновен от празника на жената - 8 март - и скорошното интервю на една доста известна личност в областта на киното и феминизма - Ема Уотсън.
В скорошна статия на Vanity Fair Ема сподели успехите на фондацията HeForShe, моменти от снимането на преродената адаптация на вечната приказка за красавицата и звяра и как феминизма не опира до граница на сериозност и въздържаност от страна на жените. Не е поставяне на "по - важни" критерии за изгледа на едно нежно същество. Феминизма е движение за избора и липсата на етикети.
Толкова за феминизма и движенията на 20ти век. Интервюто може до прочетете тук, а сега да се завъртим към общата спойка на този блог - литературата. Ще спомена няколко силни героини от любимите си романи.
Да започнем с "Сто години самота", вече споменавано заглавие, и жената, с която историята стартира - Урсула. Докато преполових книгата не разгледах образа на Урсула като събиращ прожекторите образ, но изведнъж осъзнавах, че тази жена надживя всичко и всички като през 100 си години битие тя изгражда, събаря и възражда един дом, изпреварваше слънцето и казваше лека нощ на луната, през нейната жизнена сила преминаха две поколения, нито едно от които нямаше да оцелее без присъствието й.
↪
Продължаваме със друга латиноамериканска книга ,
която също съм споменавала 😁- " Къщата на духовете".
Тази книга проследява
живота на едно семейство в Чили и как всички тръгват от един път, ала после всеки поема по своя друм. Книгата е богата на силни характери.
Не съм сигурна дали да избера Клара или внунчката й Алба, но и двете заслужават признание. С Клара нещата се крепят на магията и необяснимото, ала при Алба всичко се обръща на 180 градуса и реализмът се връща в повествованието. Алба е млада жена, интересува се от поли-
тика, има силна позиция в обществото. Дори в последните страници, когато съдбата я подлага на най - различни изпитания, тествайки волята и смелостта й, Алба не се отказва от себе си и от живота.Не случайно тя завърша историята, тя е елементът, който вкарва малко светлина и подредба в хаоса избухнал около една гражданска война.
Една много любима книга от фентъзи жанра е " Даровита". Тази история не е много популярна, но е страхотно приключение в един паралелен свят, който напомня на Средновековието, ала с малко магичен елемент. В този свят понякога се раждат изключителни деца с свръхестествени
способности или,според терминологията на книгата, дарби. Всяко от тези деца има две различни очи, които веднага издават различията и будят страх и съмнение у хората. Катса е момиче с дарба, с кралска кръв в жилите си тя е експлатирана от чичо с Ранда и работи като негов личен убиец. Дарбата на Катса е да убива. Това я е научило да не се доверява на никого и винаги да бди над себе си, докато един ден не решава да допусне друг човек в личния си свят
и така израства в индивидуален аспект. Историята е невероятна, нередвидима и ни запознава с една независима и силна млада "даровита".
/Jess Glynne - Hold My Hand/
В скорошна статия на Vanity Fair Ема сподели успехите на фондацията HeForShe, моменти от снимането на преродената адаптация на вечната приказка за красавицата и звяра и как феминизма не опира до граница на сериозност и въздържаност от страна на жените. Не е поставяне на "по - важни" критерии за изгледа на едно нежно същество. Феминизма е движение за избора и липсата на етикети.
Толкова за феминизма и движенията на 20ти век. Интервюто може до прочетете тук, а сега да се завъртим към общата спойка на този блог - литературата. Ще спомена няколко силни героини от любимите си романи.
Да започнем с "Сто години самота", вече споменавано заглавие, и жената, с която историята стартира - Урсула. Докато преполових книгата не разгледах образа на Урсула като събиращ прожекторите образ, но изведнъж осъзнавах, че тази жена надживя всичко и всички като през 100 си години битие тя изгражда, събаря и възражда един дом, изпреварваше слънцето и казваше лека нощ на луната, през нейната жизнена сила преминаха две поколения, нито едно от които нямаше да оцелее без присъствието й. ↪
Продължаваме със друга латиноамериканска книга ,която също съм споменавала 😁- " Къщата на духовете".
Тази книга проследява
живота на едно семейство в Чили и как всички тръгват от един път, ала после всеки поема по своя друм. Книгата е богата на силни характери.
Не съм сигурна дали да избера Клара или внунчката й Алба, но и двете заслужават признание. С Клара нещата се крепят на магията и необяснимото, ала при Алба всичко се обръща на 180 градуса и реализмът се връща в повествованието. Алба е млада жена, интересува се от поли-
тика, има силна позиция в обществото. Дори в последните страници, когато съдбата я подлага на най - различни изпитания, тествайки волята и смелостта й, Алба не се отказва от себе си и от живота.Не случайно тя завърша историята, тя е елементът, който вкарва малко светлина и подредба в хаоса избухнал около една гражданска война.
Една много любима книга от фентъзи жанра е " Даровита". Тази история не е много популярна, но е страхотно приключение в един паралелен свят, който напомня на Средновековието, ала с малко магичен елемент. В този свят понякога се раждат изключителни деца с свръхестествениспособности или,според терминологията на книгата, дарби. Всяко от тези деца има две различни очи, които веднага издават различията и будят страх и съмнение у хората. Катса е момиче с дарба, с кралска кръв в жилите си тя е експлатирана от чичо с Ранда и работи като негов личен убиец. Дарбата на Катса е да убива. Това я е научило да не се доверява на никого и винаги да бди над себе си, докато един ден не решава да допусне друг човек в личния си свят
и така израства в индивидуален аспект. Историята е невероятна, нередвидима и ни запознава с една независима и силна млада "даровита".
/Jess Glynne - Hold My Hand/
Няма коментари:
Публикуване на коментар