A monster calls - филм ревю

" The answer is that it does not matter what you think because your mind will contradict itself a hundred times each day"

- A monster calls, Patrick Ness

 

 

 

   ''A monster calls", или както българското кино го преименува - Часът на чудовището, е филмова адаптация на едноименния роман на Патрик Нес, който държеше класациите на New York Times за бестселър и получи отлични отзиви от много блогъри и влогъри. След като
приключих филма ми се прииска да съм прочела книгата преди това, но от опит съм забелязала, че повествованието на Патрик Нес и аз не сме много съвместими, въпреки че историите му са характеризирани с много оригиналност и въображение като същевременно обсъждат важни теми вплетени в доста нестандартни случки. Това важи и за тази история, а екранизирането й ми представи стила на писателя по много красив начин.

  Разказът ни запознава с Конър, малко момче, чиято майка е диагностицирана с рак. Една вечер кошмарите на Конър оживяват и желаят той да йм признае истината. Всеки път в един и същи час чудовището ще разказва на детето приказка, а в замяна то ще трябва да разкаже своята, независимо колко немислимо е за него това.

 Режисурата на филма определено клони към по - тъмната и мистериозна страна на един "семеен" филм, представяйки една често срещана история по необикновен начин. Сценарият е написан от самия Нес, благодарение на което зрителя получава есенцията от книгата, а останалата част от филма е реализирана по много красив начин, трите приказки представящи хората такива, каквито са без границите добро и зло с помощта на рисунки и акварел. Тези три приказки, три момента на завръзка са стъпките на Конър към осъзнаването и приемането на ситуацията, три истини, разказани от собственото му чудовище, за да може момчето да осъзнае, че заобикалящият го сват може да е жесток, да си прости и да продължи напред. Защото най-лошият му кошмар е желанието болката да спре, което е най- човешкото нещо на света...

 

 

  /A Monster Calls Soundtrack - Conor Wakes Up/